студу́вам

Пребивавам, стоя дълго време на студено; мръзна.

Цяла зима студувам и вкъщи, и на работа.
  • студено ми е
  • зъзна
  • мръзна
  • треперя от студ
  • бера студ
  • хваща ме студ
  • изпитвам студ
студуване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице студувам студуваме
второ лице студуваш студувате
трето лице студува студуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице студувах студувахме
второ лице студува студувахте
трето лице студува студуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице студувах студувахме
второ лице студуваше студувахте
трето лице студуваше студуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
студувай студувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана студувал студувала студувало студували
членувана студувалия студувалата студувалото студувалите
с пълен член студувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана студувал студувала студувало студували
членувана студувалия студувалата студувалото студувалите
с пълен член студувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана студуващ студуваща студуващо студуващи
членувана студуващия студуващата студуващото студуващите
с пълен член студуващият — — —
Деепричастие
студувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сту-ду-вам
  • форми студу́ваш, несв.
Източник