студене́я

1. Обхваща ме студ; изстивам, изстудявам се.

2. (безлично) Става студено.

Студенее.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице студенея студенеем
второ лице студенееш студенеете
трето лице студенее студенеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице студенях студеняхме
второ лице студеня студеняхте
трето лице студеня студеняха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице студенеех студенеехме
второ лице студенееше студенеехте
трето лице студенееше студенееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
студеней студенейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана студенял студеняла студеняло студенели
членувана студенелия студенялата студенялото студенелите
с пълен член студенелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана студенеел студенеела студенеело студенеели
членувана студенеелия студенеелата студенеелото студенеелите
с пълен член студенеелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана студенеещ студенееща студенеещо студенеещи
членувана студенеещия студенеещата студенеещото студенеещите
с пълен член студенеещият — — —
Деепричастие
студенеейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сту-де-нея
  • форми студене́еш, мин. св. студеня́х, мин. прич. студеня́л, несв.
Източник