студ

Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време.

стоудъ старобългарски студ

ст.-бълг. стоудъ frigus „студ“ (Mikl. 896), αἰσχύνη „срам“ (моравизъм) (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *studъ от ИЕ *(s)toud-, представен в ст.-инд. tudáti, tundatē „бута, жили, боде“, todás м. „пареща болка“, tōdas м. „този, който жили“ (*toudos, еднаква във формален план на *studъ), лат. tundō (tutudī, tū(n)sum) „бия, удрям“, гот. stautan „бутам“, алб. shtynj (*studniō) „бутам“.

Бера студ

(разговорно) Студено ми е, студувам.

единствено число множествено число
нечленувана студ студове
членувана студа студовете
с пълен член студът —
бройна форма студа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне студ
  • форми студъ́т, студа́, мн. студове́
Източници