Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време.
стоудъ старобългарски студ
ст.-бълг. стоудъ frigus „студ“ (Mikl. 896), αἰσχύνη „срам“ (моравизъм) (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *studъ от ИЕ *(s)toud-, представен в ст.-инд. tudáti, tundatē „бута, жили, боде“, todás м. „пареща болка“, tōdas м. „този, който жили“ (*toudos, еднаква във формален план на *studъ), лат. tundō (tutudī, tū(n)sum) „бия, удрям“, гот. stautan „бутам“, алб. shtynj (*studniō) „бутам“.
(разговорно) Студено ми е, студувам.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | студ | студове |
| членувана | студа | студовете |
| с пълен член | студът | — |
| бройна форма | студа |
|---|