стръ́сквам

(какво, разговорно) Правя да стане по-сбит, да заеме по-малко място чрез тръскане.

Стръсквам захар.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стръсквам стръскваме
второ лице стръскваш стръсквате
трето лице стръсква стръскват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стръсквах стръсквахме
второ лице стръсква стръсквахте
трето лице стръсква стръскваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стръсквах стръсквахме
второ лице стръскваше стръсквахте
трето лице стръскваше стръскваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стръсквай стръсквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стръсквал стръсквала стръсквало стръсквали
членувана стръсквалия стръсквалата стръсквалото стръсквалите
с пълен член стръсквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стръсквал стръсквала стръсквало стръсквали
членувана стръсквалия стръсквалата стръсквалото стръсквалите
с пълен член стръсквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стръскван стръсквана стръсквано стръсквани
членувана стръсквания стръскваната стръскваното стръскваните
с пълен член стръскваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стръскващ стръскваща стръскващо стръскващи
членувана стръскващия стръскващата стръскващото стръскващите
с пълен член стръскващият — — —
Деепричастие
стръсквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стръс-к-вам
  • форми стръ́скваш, несв. и стръ́скам, св.
Източник