строя́вам

кого/какво

1. Подреждам в строй.

Строявам ученици.
Строявам рота.

2. (преносно, разговорно) Въдворявам ред; хокам, мъмря, наказвам.

Много викат — сега ще ги строя.
строяване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице строявам строяваме
второ лице строяваш строявате
трето лице строява строяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице строявах строявахме
второ лице строява строявахте
трето лице строява строяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице строявах строявахме
второ лице строяваше строявахте
трето лице строяваше строяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
строявай строявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строявал строявала строявало строявали
членувана строявалия строявалата строявалото строявалите
с пълен член строявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строявал строявала строявало строявали
членувана строявалия строявалата строявалото строявалите
с пълен член строявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строяван строявана строявано строявани
членувана строявания строяваната строяваното строяваните
с пълен член строяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строяващ строяваща строяващо строяващи
членувана строяващия строяващата строяващото строяващите
с пълен член строяващият — — —
Деепричастие
строявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стро-я-вам
  • форми строя́ваш, несв. и строя́, св.;
Източник