стре́лвам

1. Стрелям веднъж или поединично.

2. (преносно, кого) Насочвам бързо и остро очи (или думи) към някого.

Стрелвам я с поглед.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стрелвам стрелваме
второ лице стрелваш стрелвате
трето лице стрелва стрелват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стрелвах стрелвахме
второ лице стрелва стрелвахте
трето лице стрелва стрелваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стрелвах стрелвахме
второ лице стрелваше стрелвахте
трето лице стрелваше стрелваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стрелвай стрелвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стрелвал стрелвала стрелвало стрелвали
членувана стрелвалия стрелвалата стрелвалото стрелвалите
с пълен член стрелвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стрелвал стрелвала стрелвало стрелвали
членувана стрелвалия стрелвалата стрелвалото стрелвалите
с пълен член стрелвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стрелван стрелвана стрелвано стрелвани
членувана стрелвания стрелваната стрелваното стрелваните
с пълен член стрелваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стрелващ стрелваща стрелващо стрелващи
членувана стрелващия стрелващата стрелващото стрелващите
с пълен член стрелващият — — —
Деепричастие
стрелвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стрел-вам
  • форми стре́лваш, несв. и стре́лна, св.
Източник
стрелвам се

1. Стрелкам се веднъж или поединично.

Птицата се стрелна в небето.

2. (преносно) За мисъл — бързо и тревожно минавам през ума.

  • възвратен глагол
  • форми стрелна се