стра́нствам

Пътувам по чужди страни; пътешествам, скитам.

Странстваха дълго из Европа.
странстване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице странствам странстваме
второ лице странстваш странствате
трето лице странства странстват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице странствах странствахме
второ лице странства странствахте
трето лице странства странстваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице странствах странствахме
второ лице странстваше странствахте
трето лице странстваше странстваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
странствай странствайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана странствал странствала странствало странствали
членувана странствалия странствалата странствалото странствалите
с пълен член странствалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана странствал странствала странствало странствали
членувана странствалия странствалата странствалото странствалите
с пълен член странствалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана странстващ странстваща странстващо странстващи
членувана странстващия странстващата странстващото странстващите
с пълен член странстващият — — —
Деепричастие
странствайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стран-с-т-вам
  • форми стра́нстваш, несв.
Източник