стоп

1. (междуметие) Спри!

2. (разговорно, като съществително име) Всяка от двете малки лампи, разположени в краищата на задницата на лек автомобил, които светват при натискане на спирачките.

Стоповете не светят.

3. (като съществително име) Пътен знак, който изисква задължително спиране на превозните средства.

Не спрях на стопа.

4. (разговорно, като съществително име) Начин за безплатно пътуване, като се спират коли по пътя; автостоп.

Пътувам на стоп.
Стопът не върви.
единствено число множествено число
нечленувана стоп стопове
членувана стопа стоповете
с пълен член стопът —
бройна форма стопа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне стоп
Източник