сто́жер

1. (историческо) Кол в средата на харман, за който се връзва животното (кон, вол и други), за да обикаля около него при вършитба.

2. (преносно) Това, на което може да се разчита; сигурна опора, крепител, стълб.

Той е стожер на българистиката в Полша.
единствено число множествено число
нечленувана стожер стожери
членувана стожера стожерите
с пълен член стожерът —
бройна форма стожера
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне сто-жер
  • форми мн. сто́жери, (два) сто́жера
Източник