стачку́вам

1. Участвам в стачка, вдигам стачка.

Работниците не стачкуват от добро.

2. (иронично) Не работя.

Ти стачкуваш ли, какво ли?
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стачкувам стачкуваме
второ лице стачкуваш стачкувате
трето лице стачкува стачкуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стачкувах стачкувахме
второ лице стачкува стачкувахте
трето лице стачкува стачкуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стачкувах стачкувахме
второ лице стачкуваше стачкувахте
трето лице стачкуваше стачкуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стачкувай стачкувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стачкувал стачкувала стачкувало стачкували
членувана стачкувалия стачкувалата стачкувалото стачкувалите
с пълен член стачкувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стачкувал стачкувала стачкувало стачкували
членувана стачкувалия стачкувалата стачкувалото стачкувалите
с пълен член стачкувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стачкуващ стачкуваща стачкуващо стачкуващи
членувана стачкуващия стачкуващата стачкуващото стачкуващите
с пълен член стачкуващият — — —
Деепричастие
стачкувайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стач-ку-вам
  • форми стачку́ваш, несв.
Източник