сръ́бна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сръбна сръбнем
второ лице сръбнеш сръбнете
трето лице сръбне сръбнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сръбнах сръбнахме
второ лице сръбна сръбнахте
трето лице сръбна сръбнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сръбнех сръбнехме
второ лице сръбнеше сръбнехте
трето лице сръбнеше сръбнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сръбни сръбнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сръбнал сръбнала сръбнало сръбнали
членувана сръбналия сръбналата сръбналото сръбналите
с пълен член сръбналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сръбнел сръбнела сръбнело сръбнели
членувана сръбнелия сръбнелата сръбнелото сръбнелите
с пълен член сръбнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сръбнат сръбната сръбнато сръбнати
членувана сръбнатия сръбнатата сръбнатото сръбнатите
с пълен член сръбнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне сръб-на
  • форми сръ́бнеш, мин. св. сръ́бнах, мин. прич. сръ́бнал, св.
Източник