сри́чам

1. Чета на срички.

Първокласникът вече срича.

2. (преносно, пренебрежително) Чета със запъване, не гладко, лошо.

Стига си сричал, ами дай вестника.
сричане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сричам сричаме
второ лице сричаш сричате
трето лице срича сричат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сричах сричахме
второ лице срича сричахте
трето лице срича сричаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сричах сричахме
второ лице сричаше сричахте
трето лице сричаше сричаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сричай сричайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сричал сричала сричало сричали
членувана сричалия сричалата сричалото сричалите
с пълен член сричалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сричал сричала сричало сричали
членувана сричалия сричалата сричалото сричалите
с пълен член сричалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сричан сричана сричано сричани
членувана сричания сричаната сричаното сричаните
с пълен член сричаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сричащ сричаща сричащо сричащи
членувана сричащия сричащата сричащото сричащите
с пълен член сричащият — — —
Деепричастие
сричайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сри-чам
  • форми сри́чаш, несв.
Източник