срив

1. Сриване, рухване в емоционален план.

Претърпявам срив.

2. Разпадане, разрушаване на целостта, на структурата.

Енергиен срив.
единствено число множествено число
нечленувана срив сривове
членувана срива сривовете
с пълен член сривът —
бройна форма срива
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне срив
  • форми сри́вът, сри́ва, само ед.
Източник