спъ́на
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице спъна спънем
второ лице спънеш спънете
трето лице спъне спънат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице спънах спънахме
второ лице спъна спънахте
трето лице спъна спънаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице спънех спънехме
второ лице спънеше спънехте
трето лице спънеше спънеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спъни спънете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спънал спънала спънало спънали
членувана спъналия спъналата спъналото спъналите
с пълен член спъналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спънел спънела спънело спънели
членувана спънелия спънелата спънелото спънелите
с пълен член спънелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спънат спъната спънато спънати
членувана спънатия спънатата спънатото спънатите
с пълен член спънатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне спъ-на
  • форми спънеш, мин. св. спънах, мин. прич. спънал, св.
Източник