1.

спря́гам

(какво, диалектно) Увивам, усуквам заедно две или повече нишки.

Спрягам прежда.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице спрягам спрягаме
второ лице спрягаш спрягате
трето лице спряга спрягат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице спрягах спрягахме
второ лице спряга спрягахте
трето лице спряга спрягаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице спрягах спрягахме
второ лице спрягаше спрягахте
трето лице спрягаше спрягаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спрягай спрягайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спрягал спрягала спрягало спрягали
членувана спрягалия спрягалата спрягалото спрягалите
с пълен член спрягалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спрягал спрягала спрягало спрягали
членувана спрягалия спрягалата спрягалото спрягалите
с пълен член спрягалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спряган спрягана спрягано спрягани
членувана спрягания спряганата спряганото спряганите
с пълен член спряганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спрягащ спрягаща спрягащо спрягащи
членувана спрягащия спрягащата спрягащото спрягащите
с пълен член спрягащият — — —
Деепричастие
спрягайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне спря-гам
  • форми спрягаш, несв. и спрегна, св.
Източник

2.

спря́гам

1. (специално, какво) Изменям формите на глагола по лице, число, време.

2. (разговорно, кого какво) Повтарям многократно; одумвам.

Днес цял ден спрягаме неговото име.

*pręťi праславянски спря́гам

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице спрягам спрягаме
второ лице спрягаш спрягате
трето лице спряга спрягат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице спрягах спрягахме
второ лице спряга спрягахте
трето лице спряга спрягаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице спрягах спрягахме
второ лице спрягаше спрягахте
трето лице спрягаше спрягаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спрягай спрягайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спрягал спрягала спрягало спрягали
членувана спрягалия спрягалата спрягалото спрягалите
с пълен член спрягалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спрягал спрягала спрягало спрягали
членувана спрягалия спрягалата спрягалото спрягалите
с пълен член спрягалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спряган спрягана спрягано спрягани
членувана спрягания спряганата спряганото спряганите
с пълен член спряганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спрягащ спрягаща спрягащо спрягащи
членувана спрягащия спрягащата спрягащото спрягащите
с пълен член спрягащият — — —
Деепричастие
спрягайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми спрягаш, несв. и спрегна, св.
Източници