сприятеля́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сприятеля сприятелим
второ лице сприятелиш сприятелите
трето лице сприятели сприятелят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сприятелих сприятелихме
второ лице сприятели сприятелихте
трето лице сприятели сприятелиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сприятелях сприятеляхме
второ лице сприятелеше сприятеляхте
трето лице сприятелеше сприятеляха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сприятели сприятелете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сприятелил сприятелила сприятелило сприятелили
членувана сприятелилия сприятелилата сприятелилото сприятелилите
с пълен член сприятелилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сприятелял сприятеляла сприятеляло сприятелели
членувана сприятелялия сприятелялата сприятелялото сприятелелите
с пълен член сприятелялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сприятелен сприятелена сприятелено сприятелени
членувана сприятеления сприятелената сприятеленото сприятелените
с пълен член сприятеленият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне спри-я-те-ля
  • форми сприятелиш, мин. св. сприятелих, мин. прич. сприятелил, св.
Източник