спреже́ние

(специално) В граматиката — тип изменение на глаголите по лице, число, време.

В българския език глаголите имат три спрежения.
единствено число множествено число
нечленувана спрежение спрежения
членувана спрежението спреженията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне спре-же-ние
  • форми мн. спрежения
Източник