спотая́вам

(какво) Правя да не е явно; прикривам, затаявам.

Спотаявам чувствата си.
Спотаявам дъх.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице спотаявам спотаяваме
второ лице спотаяваш спотаявате
трето лице спотаява спотаяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице спотаявах спотаявахме
второ лице спотаява спотаявахте
трето лице спотаява спотаяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице спотаявах спотаявахме
второ лице спотаяваше спотаявахте
трето лице спотаяваше спотаяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спотаявай спотаявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спотаявал спотаявала спотаявало спотаявали
членувана спотаявалия спотаявалата спотаявалото спотаявалите
с пълен член спотаявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спотаявал спотаявала спотаявало спотаявали
членувана спотаявалия спотаявалата спотаявалото спотаявалите
с пълен член спотаявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спотаяван спотаявана спотаявано спотаявани
членувана спотаявания спотаяваната спотаяваното спотаяваните
с пълен член спотаяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спотаяващ спотаяваща спотаяващо спотаяващи
членувана спотаяващия спотаяващата спотаяващото спотаяващите
с пълен член спотаяващият — — —
Деепричастие
спотаявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне спо-та-я-вам
  • форми спотаяваш, несв. и спотая, св.
Източник
спотаявам се

1. Не излизам наяве; крия се, притаявам се, кротувам.

Детето се спотаи в стаята си.

2. (преносно) За чувства, мисли, настроения — не се показвам, скрит съм.

Дълбоко огорчение се спотаи в наранената и душа.
  • възвратен глагол
  • форми спотая се