Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен.
Спорна теза.
Спорни изводи.
2. За който трябва да се спори, да се преборят две страни, за да се спечели.
Спорна топка.
*sъporьnъ праславянски спо́рен
От „спор“ с наставката -ен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | спорен | спорна | спорно | спорни |
| членувана | спорния | спорната | спорното | спорните |
| с пълен член | спорният | — | — | — |
2.
(разговорно) Който спори; резултатен, успешен.
Спорна работа.
*sporъ праславянски спо́рен
От праславянското *sporъ (обилен) с наставката -ен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | спорен | спорна | спорно | спорни |
| членувана | спорния | спорната | спорното | спорните |
| с пълен член | спорният | — | — | — |