1.

спо́рен

1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен.

Спорна теза.
Спорни изводи.

2. За който трябва да се спори, да се преборят две страни, за да се спечели.

Спорна топка.

*sъporьnъ праславянски спо́рен

От „спор“ с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спорен спорна спорно спорни
членувана спорния спорната спорното спорните
с пълен член спорният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне спо-рен
  • форми спорна, спорно, мн. спорни
Източници

2.

спо́рен

(разговорно) Който спори; резултатен, успешен.

Спорна работа.

*sporъ праславянски спо́рен

От праславянското *sporъ (обилен) с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спорен спорна спорно спорни
членувана спорния спорната спорното спорните
с пълен член спорният — — —
  • прилагателно име
  • форми спорна, спорно, мн. спорни
Източници