споли́там

Сполетявам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сполитам сполитаме
второ лице сполиташ сполитате
трето лице сполита сполитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сполитах сполитахме
второ лице сполита сполитахте
трето лице сполита сполитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сполитах сполитахме
второ лице сполиташе сполитахте
трето лице сполиташе сполитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сполитай сполитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сполитал сполитала сполитало сполитали
членувана сполиталия сполиталата сполиталото сполиталите
с пълен член сполиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сполитал сполитала сполитало сполитали
членувана сполиталия сполиталата сполиталото сполиталите
с пълен член сполиталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сполитан сполитана сполитано сполитани
членувана сполитания сполитаната сполитаното сполитаните
с пълен член сполитаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сполитащ сполитаща сполитащо сполитащи
членувана сполитащия сполитащата сполитащото сполитащите
с пълен член сполитащият — — —
Деепричастие
сполитайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне спо-ли-там
  • форми сполиташ, несв.
Източник