сполетя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сполетя сполетим
второ лице сполетиш сполетите
трето лице сполети сполетят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сполетях сполетяхме
второ лице сполетя сполетяхте
трето лице сполетя сполетяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сполетях сполетяхме
второ лице сполетеше сполетяхте
трето лице сполетеше сполетяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сполети сполетете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сполетял сполетяла сполетяло сполетели
членувана сполетелия сполетялата сполетялото сполетелите
с пълен член сполетелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сполетял сполетяла сполетяло сполетели
членувана сполетялия сполетялата сполетялото сполетелите
с пълен член сполетялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сполетящ сполетяща сполетящо сполетящи
членувана сполетящия сполетящата сполетящото сполетящите
с пълен член сполетящият — — —
Деепричастие
сполетейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне спо-ле-тя
  • форми сполетиш, мин. св. сполетях, мин. прич. сполетял, св.
Източник