сплотя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сплотя сплотим
второ лице сплотиш сплотите
трето лице сплоти сплотят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сплотих сплотихме
второ лице сплоти сплотихте
трето лице сплоти сплотиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сплотях сплотяхме
второ лице сплотеше сплотяхте
трето лице сплотеше сплотяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сплоти сплотете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сплотил сплотила сплотило сплотили
членувана сплотилия сплотилата сплотилото сплотилите
с пълен член сплотилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сплотял сплотяла сплотяло сплотели
членувана сплотялия сплотялата сплотялото сплотелите
с пълен член сплотялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сплотен сплотена сплотено сплотени
членувана сплотения сплотената сплотеното сплотените
с пълен член сплотеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне спло-тя
  • форми сплотиш, мин. св. сплотих, мин. прич. сплотил, св.
Източник