Източник
-
специ́фика -
Сбор от особености, отличителни черти, присъщи само на дадения предмет.
Специфика на работата.
Специфика на материалите.
Спецификата на пластмасата.
- специфичност
- характерност
- особеност
- характерна особеност
- отличителен белег
- индивидуалност
- типичност
- свойство
- своеобразност
- разновидност
- характерно свойство
- отличително свойство
- своеобразие
специфичен
— прилагателно име
Специфични условия.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | специфика | специфики |
| членувана | спецификата | спецификите |