спесиме́н

1. Пробен предмет, мостра, образец.

2. (специално) В банковото дело — документ, който удостоверява подписите на лицата, които имат право да извършват парични операции по дадена сметка.

единствено число множествено число
нечленувана спесимен спесимени
членувана спесимена спесимените
с пълен член спесименът —
бройна форма спесимена
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне спе-си-мен
  • форми мн. спесимени, (два) спесимена
Източник