спе́ктър

1. (специално) Във физиката — съвкупност от елементарни лъчения, подредени по дължината на вълната, получена чрез разлагането и с призма, дифракционна решетка и други; оптически спектър.

2. (специално) Във физиката — съвкупност от електромагнитните вълни в природата, разделени пространствено и подредени по дължина или честота.

3. (преносно) Съвкупност, която обхваща всички или много видове, разновидности.

Богат спектър от дамски парфюми.
Спектър от южни плодове.
Широк спектър от италиански сладоледи.
спектрален — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана спектър спектри
членувана спектъра спектрите
с пълен член спектърът —
бройна форма спектъра
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне спек-тър
  • форми мн. спектри, (два) спектъра
Източник