спека́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице спека спечем
второ лице спечеш спечете
трето лице спече спекат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице спекох спекохме
второ лице спече спекохте
трето лице спече спекоха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице спечах спечахме
второ лице спечеше спечахте
трето лице спечеше спечаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спечи спечете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спекъл спекла спекло спекли
членувана спеклия спеклата спеклото спеклите
с пълен член спеклият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спечал спечала спечало спечали
членувана спечалия спечалата спечалото спечалите
с пълен член спечалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана спечен спечена спечено спечени
членувана спечения спечената спеченото спечените
с пълен член спеченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне спе-ка
  • форми спечеш, мин. св. спекох, мин. прич. спекъл, св.
Източник