Търси дума:
Търси
сона́нт
(специално)
В езикознанието — съгласен звук, който сам може да образува сричка.
съществително име, мъжки род
пренасяне
со-нант
форми
мн. сонанти, (два) сонанта
Източник
Читанка
Вижте също
Речник на българския език на БАН
сонант
Официален правописен речник
сонант