1.

сол

1. (само единствено число) Минерал, натриев хлорид, който има остър вкус и се употребява за подправка.

Слагам сол на салатата.
Хляб и сол.

2. (само единствено число, преносно) Това, което придава интерес, вкус.

Солта на вечерта.

3. (само единствено число, преносно) Най-добрите представители на някаква група от хора, които осъществяват движението напред.

Солта на обществото.
Солта на земята.

4. (специално) В химията — химическо съединение, получено при заместване на водорода от дадена киселина с метал.

Натриевият сулфат е сол.

*sȍlь праславянски соль през старобългарски сол

Правя на сол

(разговорно) Счупвам, смачквам.

Трия сол на главата (на някого)

(разговорно) Натяквам за нещо, обвинявам, мърморя.

единствено число множествено число
нечленувана сол соли
членувана солта солите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне сол
  • форми солта, мн. соли
Източници

2.

сол

(специално) Наименование на петия тон на гамата в до-мажор, както и нотният знак на този тон.

solve латински сол

От първата сричка на „solve“ в латинския химн за св. Йоан Кръстител, от който са взети имената на нотите.

единствено число множествено число
нечленувана сол соли
членувана солта солите
  • съществително име, среден род
  • форми само ед.
Източници