соко́л

1. Дневна граблива птица с къса извита човка и силно зрение.

2. (преносно) Силен, висок и смел млад мъж.

соколъ старобългарски соко́л

ст.-бълг. соколъ (Ман.). Праслав. *sokolъ се сравнява с араб. صقر [ṣaqr] „ловен сокол“ (> итал. sagro, френ., катал., исп., порт. sасrе, нем. Sackerfalke, англ. saker falcon). Араб. дума е вероятно заета от някой средноазиатски език (срв. ст.-уйг. soŋqur, šuŋur (11 в.), ст.-монг. siŋqur „сокол“, МИ Сунгурларе). Не е сродна със ст.-инд. śakunáṣ, śakúniṣ, śakúntiṣ, śakúntaṣ м.p. „вид голяма птица, ястреб“, понеже тази дума не е от индоевропейски произход (срв. мунда kundi „птица“). Не е сродна с глагола *sěkti „сека“ (Петлева 2003, базирано на лат. falco, при falx „коса“, но тези латински думи могат да имат различен произход). Вероятно е с чужд произход, срв. заетите форми в зап.-евр. езици. От славянски заета в лит. sakalas.

единствено число множествено число
нечленувана сокол соколи
членувана сокола соколите
с пълен член соколът —
бройна форма сокола
звателна форма соколе
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне со-кол
  • форми мн. соколи, (два) сокола
Източници