-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
сова́лка -
1. Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане.
Вкарвам совалката и я изваждам.
Совалката лети между нишките на основата.
-
2. Част на шевна машина, в която се закрепва сърцето с навити конци.
-
3. (преносно) Космически кораб за многократно излитане и кацане.
Космическа совалка.
-
4. (преносно) Многократно ходене и връщане някъде с цел уреждане на нещо, най-често на дипломатически въпрос.
Започва дипломатическа совалка.
*sovadlъka праславянски сова́лка
Праслав. *sovadlъka, *sovadlo, от *sovati, *sujǫ „бутам, мятам“ (ст.-бълг. совати ῥιπίζειν πυρί (Супр.), рус. совать). Сродни форми: лит. šauti, šauju „бутам (хляб в пещта), стрелям“, лтш. šaut (šauju, šaunu, šavu) „стрелям, бутам“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | совалка | совалки |
| членувана | совалката | совалките |