сова́лка

1. Продълговата дървена рамка със заострени краища, в която се закрепва прежда за вътък и се прокарва между нишките на основата при тъкане.

Вкарвам совалката и я изваждам.
Совалката лети между нишките на основата.

2. Част на шевна машина, в която се закрепва сърцето с навити конци.

3. (преносно) Космически кораб за многократно излитане и кацане.

Космическа совалка.

4. (преносно) Многократно ходене и връщане някъде с цел уреждане на нещо, най-често на дипломатически въпрос.

Започва дипломатическа совалка.

*sovadlъka праславянски сова́лка

Праслав. *sovadlъka, *sovadlo, от *sovati, *sujǫ „бутам, мятам“ (ст.-бълг. совати ῥιπίζειν πυρί (Супр.), рус. совать). Сродни форми: лит. šauti, šauju „бутам (хляб в пещта), стрелям“, лтш. šaut (šauju, šaunu, šavu) „стрелям, бутам“.

единствено число множествено число
нечленувана совалка совалки
членувана совалката совалките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне со-вал-ка
  • форми мн. совалки
Източници