снага́

(разговорно) Човешко тяло, стан.

Стройна снага.
Права снага.
Имам тръпки по цялата снага.

снага старобългарски снага́

старобълг. снага προκοπή „напредък“, снагота τάχος „скорост“ (Гр. Наз.: невъзможно есть оубѣжати дрьжавы и снаготы гнѣва его). В слав. езици думата има широк спектър от значения: бълг., сръб., „тяло“; старобълг., рус., чеш., слов. „напредък, успех; старание“; словен., пол. „украшение“. Сравнява се с нагъл, лит. nogėtis безл. „имам желание, ще ми се“, (Варбот, Этимология, 1964, стр. 27), латв. naguôt „вървя бързо“, nagi „енергично“ което е съмнително, тъй като лит. глагол се обяснава като кръстоска между norėti „искам“ и magėti „харесвам“, а латв. глагол е производен на латв. nagas „крака“, еднакво със слав. *noga. Към горното може да се прибави лит. naguoti „работя внимателно“, което би могло да обясни значението на снага.

единствено число множествено число
нечленувана снага снаги
членувана снагата снагите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне сна-га
  • форми мн. снаги
Източници