смях

1. Характерни звуци у човека като израз на радост, удоволствие и други, придружени от издишни движения и гримаса на лицето.

2. Присмех, насмешка.

Ставам за смях на хората.

смѣхъ старобългарски смях

старобълг. смѣхъ (Супр.), от ИЕ *smoisos, етимологически свързана със смея се.

Вземам на смях (някого)

Подигравам се, присмивам се.

Издува ме на смях

Много ми е смешно, но се сдържам.

единствено число множествено число
нечленувана смях смехове
членувана смеха смеховете
с пълен член смехът —
бройна форма смяха
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне смях
  • форми смехът, смеха, мн. смехове, (два) смяха
Източници