Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Характерни звуци у човека като израз на радост, удоволствие и други, придружени от издишни движения и гримаса на лицето.
2. Присмех, насмешка.
Ставам за смях на хората.
смѣхъ старобългарски смях
старобълг. смѣхъ (Супр.), от ИЕ *smoisos, етимологически свързана със смея се.
Подигравам се, присмивам се.
Много ми е смешно, но се сдържам.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | смях | смехове |
| членувана | смеха | смеховете |
| с пълен член | смехът | — |
| бройна форма | смяха |
|---|