смърч

Иглолистно дърво от семейство борови.

смръчь старобългарски смърч

ст.-бълг. смръчь, смрѣчь κέδρος „кедър“ (Сим. сб. 1073), смрѣчие κέδροι, смрѣча κέδρος (Теодор. тълк. пс. - рус. препис), ст.-рус. смьрчь „кедър, хвойна, смрика“. Сродни форми: сърбохърв. смрч „смърч“. Име на дърво с неясна етимология - срв. още и *smьrkъ/*smerkъ: бълг. смрика, сърбохърв. смрека „хвойна“, словен. smrekа „(червен) бор“, чеш. smrk „елха“, слов. smrek „елха“, пол. smrek, świerk, в.-луж. šmrěk, н.-луж. šmŕok „(червен) бор“, укр. смерека, смерек „ела“. Близко е до названията на горски дървета в някои кавказки езици: груз. წი­ფე­ლი [c'ipeli] „бук“, წაბლი [c'abli] „кестен“, мегр., чан. ცხე­მური [cxemuri] „габър“, осет. ирон. сыбылдз [sɨbɨlʒ], диг. сибулдзæ [sibulʒæ] „бряст, Ulmus“, хсимулдзæ [xsimulʒæ] „название на някакво растение“, хсæмæрæг [xsæmæræg] „габър, Carpinus osyris“, хснарцъы [xsnarc'ɨ] „чашкодрян, Euonymus“. Такова сближение е допустимо, ако и двете наименования са от праевропейския субстрат.

единствено число множествено число
нечленувана смърч смърчове
членувана смърча смърчовете
с пълен член смърчът —
бройна форма смърча
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне смърч
  • форми смърчът, смърча, мн. смърчове, (два) смърча
Източници