смъ́нкам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смънкам смънкаме
второ лице смънкаш смънкате
трето лице смънка смънкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смънках смънкахме
второ лице смънка смънкахте
трето лице смънка смънкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смънках смънкахме
второ лице смънкаше смънкахте
трето лице смънкаше смънкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смънкай смънкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смънкал смънкала смънкало смънкали
членувана смънкалия смънкалата смънкалото смънкалите
с пълен член смънкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смънкал смънкала смънкало смънкали
членувана смънкалия смънкалата смънкалото смънкалите
с пълен член смънкалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смънкан смънкана смънкано смънкани
членувана смънкания смънканата смънканото смънканите
с пълен член смънканият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне смън-кам
  • форми смънкаш, св.
Източник