смръ́квам

(какво) Смъркам един път или няколко пъти по един път.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смръквам смръкваме
второ лице смръкваш смръквате
трето лице смръква смръкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смръквах смръквахме
второ лице смръква смръквахте
трето лице смръква смръкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смръквах смръквахме
второ лице смръкваше смръквахте
трето лице смръкваше смръкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смръквай смръквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смръквал смръквала смръквало смръквали
членувана смръквалия смръквалата смръквалото смръквалите
с пълен член смръквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смръквал смръквала смръквало смръквали
членувана смръквалия смръквалата смръквалото смръквалите
с пълен член смръквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смръкван смръквана смръквано смръквани
членувана смръквания смръкваната смръкваното смръкваните
с пълен член смръкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смръкващ смръкваща смръкващо смръкващи
членувана смръкващия смръкващата смръкващото смръкващите
с пълен член смръкващият — — —
Деепричастие
смръквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне смрък-вам
  • форми смръкваш, несв. и смръкна, св.
Източник
смръ́квам се

Помрачавам се, помръквам, загубвам бодростта си; сгърчвам се.

Очите и се смръкнали.
  • възвратен глагол
  • форми смръкваш се, несв. и смръкна се, св.