сми́гам

(на кого) Мигам (с едното или с двете очи), за да дам таен знак.

Смигам и да мълчи, но тя не ме вижда.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смигам смигаме
второ лице смигаш смигате
трето лице смига смигат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смигах смигахме
второ лице смига смигахте
трето лице смига смигаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смигах смигахме
второ лице смигаше смигахте
трето лице смигаше смигаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смигай смигайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смигал смигала смигало смигали
членувана смигалия смигалата смигалото смигалите
с пълен член смигалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смигал смигала смигало смигали
членувана смигалия смигалата смигалото смигалите
с пълен член смигалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смигащ смигаща смигащо смигащи
членувана смигащия смигащата смигащото смигащите
с пълен член смигащият — — —
Деепричастие
смигайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сми-гам
  • форми смигаш, несв.
Източник