Източник
-
слуша́лка -
1. Прибор за слушане при телефонен разговор, на радио без усилвател и други.
Телефонна слушалка.
Вдигам слушалката на телефона.
Слагам си слушалката на ушите.
-
2. Лекарски уред за преслушване на болен.
Преслушвам със слушалка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | слушалка | слушалки |
| членувана | слушалката | слушалките |