слуша́лка

1. Прибор за слушане при телефонен разговор, на радио без усилвател и други.

Телефонна слушалка.
Вдигам слушалката на телефона.
Слагам си слушалката на ушите.

2. Лекарски уред за преслушване на болен.

Преслушвам със слушалка.
единствено число множествено число
нечленувана слушалка слушалки
членувана слушалката слушалките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне слу-шал-ка
  • форми мн. слушалки
Източник