слу́ча

сълоучити старобългарски слу́ча

старобълг. сълоучити, лоучити сѧ συμβαίνειν, γίγνεσθαι (Супр.), от съ- + лоучити (виж случай), срв. лит. laukti, laukiu „чакам“, sulaukti „дочаквам, получавам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице случа случим
второ лице случиш случите
трето лице случи случат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице случих случихме
второ лице случи случихте
трето лице случи случиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице случех случехме
второ лице случеше случехте
трето лице случеше случеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
случи случете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана случил случила случило случили
членувана случилия случилата случилото случилите
с пълен член случилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана случел случела случело случели
членувана случелия случелата случелото случелите
с пълен член случелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана случен случена случено случени
членувана случения случената слученото случените
с пълен член слученият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне слу-ча
  • форми случиш, мин. св. случих, мин. прич. случил, св.
Източници
  • възвратен глагол
  • форми случиш се, мин. св. случих се, мин. прич. случил се, св.