Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
сълоучити старобългарски слу́ча
старобълг. сълоучити, лоучити сѧ συμβαίνειν, γίγνεσθαι (Супр.), от съ- + лоучити (виж случай), срв. лит. laukti, laukiu „чакам“, sulaukti „дочаквам, получавам“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | случа | случим |
| второ лице | случиш | случите |
| трето лице | случи | случат |
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | случих | случихме |
| второ лице | случи | случихте |
| трето лице | случи | случиха |
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | случех | случехме |
| второ лице | случеше | случехте |
| трето лице | случеше | случеха |
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| случи | случете |
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | случил | случила | случило | случили |
| членувана | случилия | случилата | случилото | случилите |
| с пълен член | случилият | — | — | — |
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | случел | случела | случело | случели |
| членувана | случелия | случелата | случелото | случелите |
| с пълен член | случелият | — | — | — |
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | случен | случена | случено | случени |
| членувана | случения | случената | слученото | случените |
| с пълен член | слученият | — | — | — |