-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
слон -
1. Най-голямото сухоземно животно, бозайник с два зъба (бивници) и дълъг хобот, с който захваща храната си, което живее в Африка и Азия и е застрашено от изчезване.
Индийски слон.
Африкански слон.
Виждам слона в зоологическата градина.
-
2. (преносно) Нещо крупно, едро, значително.
Слон в медицината.
Този въпрос е слонът на въпросите.
слонь старобългарски слон
старобълг. слонь. Тъй като славяните не са имали възможността да наблюдават пряко това екзотично животно, най-убедителна във фонет. отношение е етимологията на Радлов и Фасмер (ЭСРЯ): заемка от старотюрк. arslan, aslan „лъв“ (прабълг. лично име ᾽Οσλάν(ν)ας ὁ βαγατούρ, чув. услан, тур. arslan, татар. арслан).
Тромав, непохватен, груб.
Бивниците на слона, скъпа кост, от която се изработват накити и статуетки; изнася се от Азия и Индия.
(преносно) Предмет от тази кост.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | слон | слонове |
| членувана | слона | слоновете |
| с пълен член | слонът | — |
| бройна форма | слона |
|---|---|
| звателна форма | слоне |