слон

1. Най-голямото сухоземно животно, бозайник с два зъба (бивници) и дълъг хобот, с който захваща храната си, което живее в Африка и Азия и е застрашено от изчезване.

Индийски слон.
Африкански слон.
Виждам слона в зоологическата градина.

2. (преносно) Нещо крупно, едро, значително.

Слон в медицината.
Този въпрос е слонът на въпросите.

слонь старобългарски слон

старобълг. слонь. Тъй като славяните не са имали възможността да наблюдават пряко това екзотично животно, най-убедителна във фонет. отношение е етимологията на Радлов и Фасмер (ЭСРЯ): заемка от старотюрк. arslan, aslan „лъв“ (прабълг. лично име ᾽Οσλάν(ν)ας ὁ βαγατούρ, чув. услан, тур. arslan, татар. арслан).

Като слон

Тромав, непохватен, груб.

Слонова кост

Бивниците на слона, скъпа кост, от която се изработват накити и статуетки; изнася се от Азия и Индия.

Слонова кост

(преносно) Предмет от тази кост.

слонче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана слон слонове
членувана слона слоновете
с пълен член слонът —
бройна форма слона
звателна форма слоне
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне слон
  • форми слонът, слона, мн. слонове, (два) слона
Източници