скъ́там

съкѫтати старобългарски „успокоявам“ скъ́там

старобълг. съкѫтати „успокоявам“ > кътам

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице скътам скътаме
второ лице скъташ скътате
трето лице скъта скътат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице скътах скътахме
второ лице скъта скътахте
трето лице скъта скътаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице скътах скътахме
второ лице скъташе скътахте
трето лице скъташе скътаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скътай скътайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скътал скътала скътало скътали
членувана скъталия скъталата скъталото скъталите
с пълен член скъталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скътал скътала скътало скътали
членувана скъталия скъталата скъталото скъталите
с пълен член скъталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скътан скътана скътано скътани
членувана скътания скътаната скътаното скътаните
с пълен член скътаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне скъ-там
  • форми скъташ, св.
Източници