скут

Пространството, затворено от ръцете, краката, корема и гърдите на седящ човек.

В майчините скути.

ср.-бълг. скоутъ „връхна дреха“ (Никод.). Сродни форми: сърбохърв. скут „ръб, скут, престилка, пола“, скута „престилка от бял плат“, ст.-рус. скутъ (1072 г.) „парче плат, горна дреха“, рус. диал. скуты „топли навуща, навои“. Праслав. *skutъ е старинна германска заемка, срв. гот. skaut(s) „скут, пола“, ст.-сканд. skauti „четириъгълно парче плат“, норв. skaut „женска кърпа за глава“, нем. Schoß „скут“ (БЕР-6, 812-3).

единствено число множествено число
нечленувана скут скутове
членувана скута скутовете
с пълен член скутът —
бройна форма скута
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне скут
  • форми скутът, скута, мн. скути и скутове, (два) скута
Източници