скве́рен

1. Който буди неприязън, погнуса; гаден, недостоен, противен.

Скверни думи.

2. Който не е съобразен с моралните норми; низък, непристоен, срамен.

Скверни помисли.

скверный руски скве́рен

Заемка от рус. скверный, при собств. бълг. скърнав „нечист“, скорна „помия“ (БЕР). Думата е свързана със старобълг. сквръна „мръсотия, тиня“ (Супр., Син. мол.), свързана с белорус. скверня „нечистотия, мръсотия, изпражнения“, словен. skvrna, skrunа, чеш., слов. skvrnа, „петно, порок“, със съответствия в лит. skvernas „петно, парче плат“, диал. skvarliai „парцали, износени дрехи“, skvarlys „дрипи“, производни на лит. skurti „скъсвам се, износвам се“. Едва ли е свързана с лат. squarrōsus „покрит със струпеи, гаден, нечист“ и старогр. σκῶρ „тор“, тъй като те не съдържат -u- в корена.

скверно — наречие
скверност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скверен скверна скверно скверни
членувана скверния скверната скверното скверните
с пълен член скверният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне скве-рен
  • форми скверна, скверно, мн. скверни
Източници