скалпи́рам

1. (кого) Отделям скалпа на човек.

Индианците скалпират белите.

2. (кого, разговорно, иронично) Убивам, одирам.

скалпиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице скалпирам скалпираме
второ лице скалпираш скалпирате
трето лице скалпира скалпират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице скалпирах скалпирахме
второ лице скалпира скалпирахте
трето лице скалпира скалпираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице скалпирах скалпирахме
второ лице скалпираше скалпирахте
трето лице скалпираше скалпираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
скалпирай скалпирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скалпирал скалпирала скалпирало скалпирали
членувана скалпиралия скалпиралата скалпиралото скалпиралите
с пълен член скалпиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скалпирал скалпирала скалпирало скалпирали
членувана скалпиралия скалпиралата скалпиралото скалпиралите
с пълен член скалпиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скалпиран скалпирана скалпирано скалпирани
членувана скалпирания скалпираната скалпираното скалпираните
с пълен член скалпираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана скалпиращ скалпираща скалпиращо скалпиращи
членувана скалпиращия скалпиращата скалпиращото скалпиращите
с пълен член скалпиращият — — —
Деепричастие
скалпирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне скал-пи-рам
  • форми скалпираш, несв. и св.
Източник