1.

си́нус

(специално) В математиката — тригонометрична функция, която е равна на отношението на всеки един от двата катета към хипотенузата.

sinus латински „джоб, пазва“ си́нус

единствено число множествено число
нечленувана синус синуси
членувана синуса синусите
с пълен член синусът —
бройна форма синуса
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне си-нус
  • форми мн. синуси, (два) синуса
Източници

2.

си́нус

(обикн множествено число) Изпълнена с въздух кухина в черепните кости.

sinus латински „джоб, пазва“ си́нус

синусен — прилагателно име
синусов — прилагателно име
синусен — прилагателно име
синусов — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана синус синуси
членувана синуса синусите
с пълен член синусът —
бройна форма синуса
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. синуси, (два) синуса
Източници