1.

сека́ч

Човек, който се занимава със сечене на дървета.

Секачите нарамиха брадвите и тръгнаха към гората.

От „сека“ с наставката -ач.

единствено число множествено число
нечленувана секач секачи
членувана секача секачите
с пълен член секачът —
бройна форма секача
звателна форма секачо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне се-кач
  • форми мн. секачи
Източници

2.

сека́ч

Приспособление със странично сплескан остър долен край за сечене на желязо.

От „сека“ с наставката -ач.

единствено число множествено число
нечленувана секач секачи
членувана секача секачите
с пълен член секачът —
бройна форма секача
звателна форма секачо
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. секачи, (два) секача
Източници