Търси дума:
Търси
седенка́р
(остаряло)
Момък, който ходи по седенки.
съществително име, мъжки род
пренасяне
се-ден-кар
форми
седенкарят, седенкаря, мн. седенкари
Източник
Читанка
Вижте също
Речник на българския език на БАН
седенкар