се́вер

1. Една от четирите посоки на света, към която е насочена магнитната стрелка на компаса.

Корабът се движеше право на север.

2. Териториите, разположени в тази посока.

Той е живял дълго на север при ескимосите.

сѣверъ старобългарски се́вер

старобълг. сѣверъ (Остром., Супр.) < *sěverъ (*seʔuer-), първоначално название на северния вятър. Сравнение: лит. šiaurė „северен вятър, север“, лат. caurus „североизточен вятър“ , англ. shower „дъжд“ < ИЕ *k'eh1uer-

единствено число
нечленувана север
членувана севера
с пълен член северът
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне се-вер
  • форми само ед.
Източници