Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Една от четирите посоки на света, към която е насочена магнитната стрелка на компаса.
Корабът се движеше право на север.
2. Териториите, разположени в тази посока.
Той е живял дълго на север при ескимосите.
сѣверъ старобългарски се́вер
старобълг. сѣверъ (Остром., Супр.) < *sěverъ (*seʔuer-), първоначално название на северния вятър. Сравнение: лит. šiaurė „северен вятър, север“, лат. caurus „североизточен вятър“ , англ. shower „дъжд“ < ИЕ *k'eh1uer-
| единствено число | |
|---|---|
| нечленувана | север |
| членувана | севера |
| с пълен член | северът |