свистя́

1. Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор.

Автомобилната гума свистеше и постепенно спадаше.

2. Издавам рязък, остър звук при движението си във въздуха.

Вятърът свисти в клоните на дърветата.
Въртеше сабята над главата си и тя свистеше.
свистене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице свистя свистим
второ лице свистиш свистите
трето лице свисти свистят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице свистях свистяхме
второ лице свистя свистяхте
трето лице свистя свистяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице свистях свистяхме
второ лице свистеше свистяхте
трето лице свистеше свистяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свисти свистете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свистял свистяла свистяло свистели
членувана свистелия свистялата свистялото свистелите
с пълен член свистелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свистял свистяла свистяло свистели
членувана свистялия свистялата свистялото свистелите
с пълен член свистялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свистящ свистяща свистящо свистящи
членувана свистящия свистящата свистящото свистящите
с пълен член свистящият — — —
Деепричастие
свистейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне свис-тя
  • форми свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв.
Източник