сви́ркам

Свиря с уста или със свирка.

Докато работех, някой свиркаше под прозореца.
Свиркай си!

(жаргонно) Преструвай се, че не те интересува.

свиркане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице свиркам свиркаме
второ лице свиркаш свиркате
трето лице свирка свиркат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице свирках свиркахме
второ лице свирка свиркахте
трето лице свирка свиркаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице свирках свиркахме
второ лице свиркаше свиркахте
трето лице свиркаше свиркаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свиркай свиркайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свиркал свиркала свиркало свиркали
членувана свиркалия свиркалата свиркалото свиркалите
с пълен член свиркалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свиркал свиркала свиркало свиркали
членувана свиркалия свиркалата свиркалото свиркалите
с пълен член свиркалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свиркащ свиркаща свиркащо свиркащи
членувана свиркащия свиркащата свиркащото свиркащите
с пълен член свиркащият — — —
Деепричастие
свиркайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне свир-кам
  • форми свиркаш, несв.
Източник