свирепе́я

1. Държа се като свиреп, постъпвам свирепо.

2. Проявявам се в голяма степен, с пълна сила; бушувам, вилнея.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице свирепея свирепеем
второ лице свирепееш свирепеете
трето лице свирепее свирепеят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице свирепях свирепяхме
второ лице свирепя свирепяхте
трето лице свирепя свирепяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице свирепеех свирепеехме
второ лице свирепееше свирепеехте
трето лице свирепееше свирепееха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свирепей свирепейте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свирепял свирепяла свирепяло свирепели
членувана свирепелия свирепялата свирепялото свирепелите
с пълен член свирепелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свирепеел свирепеела свирепеело свирепеели
членувана свирепеелия свирепеелата свирепеелото свирепеелите
с пълен член свирепеелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свирепеещ свирепееща свирепеещо свирепеещи
членувана свирепеещия свирепеещата свирепеещото свирепеещите
с пълен член свирепеещият — — —
Деепричастие
свирепеейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сви-ре-пея
  • форми свирепееш, мин. св. свирепях, мин. прич. свирепял, несв.
Източник